Известен със своите многобройни кръгли къщи, наречени трули, Алберобело е романтично градче, което ни пренася в един сякаш приказен свят.

Пристигнахме рано сутринта, за да успеем да се насладим на градчето и прекрасните гледки преди улиците да са се напълнили с туристи. Направихме си няколко снимки от терасата Санта Лучия, от която се открива чудесна панорамна гледка към покривите на стотици красиви трули, а след това побързахме да изпием чаша капучино с прясно изпечени кроасани.

Най-добрият план е да нямате план и просто да скитате на воля из малките улички, докато откриете тиха улица без туристи или фотогеничен кът, който няма как да пропуснете да снимате. Е, или поне на мен последното ми се случваше постоянно из уличките на Алберобело!

Трули

Трулите са забележителен пример за праисторическа строителна техника, която все още се използва в региона на Пулия. Те са направени от грубо обработени варовикови камъни, събрани от района.

Характерно е, че те се отличават с пирамидални, куполни или конусовидни покриви, изградени от набраздени варовикови плочи. Покривната конструкция лежи направо върху стените посредством ъглови арки, позволяващи прехода от правоъгълната стена към кръговите или овални покриви.

Част от културното наследство на **ЮНЕСКО**

Тези малки къщички са толкова уникални, че ЮНЕСКО ги добави към списъка си за световно културно наследство през 1996 г. като забележителни конструкции без хоросан, уникални по рода си.

Скрита символика

Самите покриви често имат нарисувани митологични или религиозни знаци в бяла боя и завършват с декоративен връх, чиято цел е да отблъсне злите сили или лошия късмет.

По-лесно и практично е да се конструират няколко малки трули, отколкото една голяма. Ето защо големите семейства в Алберобело живяли не в едно труло, а по-скоро в група от няколко трули. Големите семейства имали група от дузина трули, построени един до друг.

Кой и кога е започнал да строи къщи в този изключително специфичен начин в продължение на стотици години?

Типичните къщи трули изглеждат като излезли от приказка, но каква същност е тяхната история? Никой не е сигурен кога е издигнат първият труло, но се смята, че някои датират още от средата на 14 век. Според една от историите строежът им е свързан с високите данъци, които местния граф Конверсано въвел в района. Ето защо местните хора измислили този „сух“ метод на строителство на малките бели къщички, което ги освобождавало от данъци. Макар издигнати като временни постройки, малките къщички се оказали устойчиви във времето.

Алберобело

Най -добре запазените и многобройни примери за тази архитектурна форма на къщи са именно в град Алберобело, където има запазени над 1500 автентични трули в кварталите Рионе Монти и Аджа Пикола, но специфичните къщи могат да бъдат видени по цялата долина на Итрия. Докато пътувахме към Алберобело, видяхме доста трули, превърнати в хотелски комплекси.

Днес мнозинството от жителите на Алберобело не живеят в трули. Вместо това, 1500-те чудесно запазени и реставрирани трули в града са се превърнали в магазини за сувенири, ресторанти и, разбира се, места за настаняване за туристи, търсещи уникално преживяване.

И макар че останалата част от Алберобело извън кварталите Рионе Монти и Аджа Пикола, са предимно „нормални“ сгради, докато се разхождаме из улиците на града трулите изскачат тук- там и правят пейзажа наистина живописен и различен.

Трулска църква Сант Антонио

В самия връх на квартал Монти се намира църквата Свети Антонио, която е най-голяматата труло, която можете да видите. Много по-голяма от всяка друга наоколо, тя е вдъхновена от местните къщички с уникални варосани кули, увенчани с типичните конични покриви и красив интериор!

Труло Соврано

Не пропускайте и труло Соврано - единственият труло с два етажа в града, който сега е превърнат в малък музей.

**Arte Fredda – най-вкусното джелато в Алберобело**

Ако и вие като на нас, смятате, че всеки ден в Италия трябва да включва поне едно джелато, то горещо ви препоръчвам да опитате от сладоледа на Арте Фреда, известен с това, че сервира най-доброто джелато в града. Бях му хвърлила око още сутринта, но след като Живко от блога Adventures With Jivko Konstantinov ме посъветва непременно да го опитам, нямаше как да не мина без да пробвам от специалното им джелато с шам фъстък. Освен че е много вкусно, това джелато се приготвя с натурални съставки, а в моето джелато направо се усещаха парченца от ядките шам фъстък.

Белведере Терасата Санта Лучия– панорамна площадка за снимка към приказните трули

От панорамната тераса успяхме да се любуваме на всички трули на хълма пред нас и да си направим няколко снимки за спомен. Радвам се, че успяхме да си направим няколко бързи снимки още рано сутринта, защото следобед терасата вече беше пълна с хора постоянно.

Знаехме, че това ще бъде един от най-популярните туристически градове в Пулия, ето защо не се учудих, че улиците станаха препълнени от хора следобедните часове, а ние решихме да разгледаме едно от градчетата наблизо и се запътихме към Мартина Франка, която е само на 15 км от Алберобело, .

Мартина Франка

Една от перлите на Пулия, с лабиринт от тесни улички, барокови фасади и китни балкони. Градът се намира се много близо до Алберобело, но е много различен като визия и от него. Отнема буквално само няколко живописни минути, за да стигнем от Алберобело до Мартина Франка, приятен варосан и бароков град, който ни потапя в един съвсем различен свят от този на трулите.

Palazzo Ducale

Мартина Франка е била дом на много благородни семейства и бизнесмени, за това свидетелстват над 20 забележителни елегантни дворци и над 15 църкви в стария център на града.

Величественият дворец Палацо Дукале откриваме веднага след като преминем портата Санто Стефано. Някога е бил дворецът на семейство Карачоло, херцози, които ръководили най-славните години на града. Днес в двореца се помещава кметството на Мартина Франка.

Базиликата Сан Мартино

В истинското сърце на града на площад Плебисцито (piazza Plebiscito) откриваме неговия шедьовър - възхитителната базилика Сан Мартино с нейната красива барокова фасада е изключително фини и сложни детайли от пясъчно бял мрамор. Любопитен факт е, че грандиозната барокова сграда датира от осемнадесети век, но е получила статут на „базилика“ едва през 1998 г.

Над входа на базиликата е изобразен покровителят на града Сан Мартино, който язди кон. Легендата разказва, че светецът отрязал наметалото си на две, за да го сподели с оскъдно облечен просяк. Той се превърнал в покровител на града, чиито първи заселници били бежанци, бягащи от арабското нашествие. Втората част от името на града Франка идва по-късно през Средновековието и от италиански означава „свободен“. Тогава като търговски център на Итрия местните хора получавали много привилегии и данъчни облекчения.

Старият квартал на Мартина Франка е живописна сцена на криволичещи улици, изящни сгради в бароков и рококо стил,бели къщи с цветни врати и прозорци, а балконите на сградите почти се докосват. Страхотна атмосфера, в която си заслужава да се изгубим, за да открием Мартина Франка.

Разходката ни до Алберобело и Мартина Франка беше чудесно еднодневно приключение от Бари, където бяхме отседнали за няколко дни. Така че ако сте в района на Пулия, не пропускайте също Монополи и Полиняно маре, за които вече ви разказах в блога.

Поздрави и усмивки,

Лили