Една разходка около Арда или още от магията на Родопите- част 3

Родопа, планината с душа! Легендите разказват, че Родопа била красива девойка, в която всички хора и богове се влюбвали. От ревност Бог Хемус я вкаменил и превърнал в планина. Една от най-красивите планини у нас!

Родопите са любимо място, където винаги се чувствам у дома си. Обичам както да пътувам из Родопите, така и да ви разказвам за красивите кътчета из тази магична планина! Днешната разходка ще ни отведе в една по-малко популярна част на Родопите, съвсем близо до границата с Гърция, за да се заредим с много позитивизъм и хармония! Районът около поречието на река Арда предлага много възможности за пътешествия и приятни разходки!

Комплекс Гераница край село Горна Арда

Гераница се намира край село Горна Арда, съвсем близо до изворите на река Арда и до границата с Гърция.  От селото тръгваме по черен път и след около половин час стигаме до битовия комплекс, сгушен в гората. Можете да се качите с високо проходима кола или да пояздите кон- една от атракциите в Гераница, но ние предпочетохме да се насладим на разходката пеша и изобилието от билки, цветя и красиви пеперуди по пътя в слънчевия летен ден.

На входа на Гераница ни посреща Шаро, който уведомява домакините за новодошлите гости, и въпреки големите си размери е добродушен и готов за прегръдки! Всичко тук е създадено от естествени материали и в хармония с природата. Има множество атракции за децата, а и не само – дървето виенско колело, което се задвижва от човешка сила, люлки, хамаци и пейки за почивка, под сянката на дървота на влюбените, дъб на повече от 600 години.

Историята на Гераница започва като семейно място за барбекю преди повече от 50 години, с времето този семеен проект започва да се разраства до това място като от приказките. Едно прекрасно място за релакс в прегръдките на гората.

Комплексът е изграден от дърво и естествени  материали, сякаш създава усещане за близка връзка и хармония с природата.  Сгушени в гората са малки дървени къщички за желаещите да пренощуват тук, а лятната градина предлага дебела сянка под вековните борови дървета и типични родопски специалитети като пататник, боб чорба, сладко от борови връхчета и кисело мляко със сладко от боровинки. Тайната на автентична родопска кухня тук е в домашните съставки- домашно масло, мляко, яйца от кокошките на село, картофи от градината и разбира се прословутият родопски (смилянски) едър боб. Тук за първи път опитах и домашно приготвен паниран сладолед! Опитвали ли сте някога паниран сладолед? Аз също не бях и макар че звучи леко шокиращо, вкусът определено си заслужаваше!

Ако продължите разходката по черния път нагоре от Гераница в посока местност Дякова Ряка ще стигнете извора на река Арда само на 2 километра от границата с Гърция.

Агушевите конаци в село Могилица

Агушевите конаци са най-големия запазен феодален ансамбъл в Родопите. Какво ще рече това? Феодален замък, принадлежал на  Агуш ага, който  управлявал дълго време района. Конаците имат три вътрешни двора, отделени един от друг със зидове.

Предполага се, че големият конак е пострен за посрещане на важни гости, а останалите сгради са били жилищни. Богато декорирани  просторни стаи с резбовани дървени тавани и с огнище във всяко помещение, конаците са били построени от най-добрите майстори в Родопите.

До 2001 г. посетителите можели да видят в музейния комплекс автентичната битова обстановка, но за съжаление експонатите са преместени в Регионалния исторически музей в Смолян, а статута на имота става много оспорван следващите години. Въпреки това конаците бяха отворени при моето пътуване в района на с. Могилица.  Преди няколко години конаците са върнати във владение на наследници на Агуш ага, но но за съжаление просторните красиви помещения в сградите са почти празни. Агушевите конаци са едно истинско богатство в исторически и архитектурен аспект и много се надявам да бъдат запазени и отворени за посещение.

Пещера Ухловица

В покрайнините на село Могилица има множество пещери, а най известната и посещавана е Ухловица, една от най-красивите и богати на скални образувания пещери на Балканите.

Пещерата е пропастна, а до различните нива стигаме отново посредством стълбища. Разходката в Ухловица е с дължина малко над 300 метра, като се изкачваме по метални стълби и платформи, за да разгледаме красивите й образувания съвсем от близо. Самата пещера представлява тектонска пукнатина, в която в миналото е течала подземна река. Благодарение на работата на водата със скалата са се образували множество дендрити, които приличат на морски корали.

Първият етаж е наречен „Зала на пропастите”, от който почти отвесно се спускат четири дълбоки пропасти се спускат от тази зала към долния етаж, който преди много хиляди години е бил пещерно езеро. При топенето на ледовете през пролетта в залата се пълнят няколко малки пещерни езера, които през лятото бяха вече почти празни. Маршрутът на разходката из пещерата свършва пред красивият каменен водопад, скално образувание, което прилича досущ  на застинал в лед истински водопад.

След това се връщаме обратно по същия път към изхода на пещерата, но изкачвайки стълбите откривам нови и нови спиращи дъха гледки. В района има  още няколко проучени и непроучени пещери, измежду които водна пещера Голубовица, в която се влиза с лодки и за която вече съм ви разказвала.

Старият град на Златоград

Разходката из калдъръмените улички на Златоград ме пренася в една приказка назад в магични времена. Тук се пазят живи традициите, занаятите и културата на старите златоградчани от преди повече от 100 години.

Нашата първа спирка за деня е старото кафене, където предлагат въртяно кафе на пясък, приготвено по стара традиция, пренесена от далечна Сирия. Кафето се приготвя в медно джезве върху нагорещен пясък, като за всеки е индивидуално, за да се запази каймакът. Смесват се ръж, кафе и захар (по желание). Когато кафето кипне е готово, се изсипва  с въртеливо движение в чашата, подрежда се на таблата и е готово за сервиране, преди това обаче е майсторски завъртяно пред учудените ни погледи. 

След като сме изпили по чаша ароматно кафе, отиваме към на улицата със занаятите, където кипи усилена работа в занаятчийските работилници! Надникваме в грънчарската работилница, където глината „оживява“ в ръцете на майстора.

Гайтанджийницата чуваме от далеч по чаршията заради тракането на машините, които плетат гайтаните. В съседната терзийска работилница  се шият родопските носии с типичната им богата декорации. В кожарската работилница сарача (кожаря) е изработвал в миналото седла (самари) за животните, ремъчни принадлежности за впрягане на коне, магарета и мулета. Днес в ателието отново се обработва кожа, но се правят предимно кожени колани, портфеили, както и пантофи и цървули.

Въпреки че повечето български народни занаяти са били присъщи за мъжете, то тъкачеството е един женски занаят. Навремето във всяка къща е имало стан, където домакинята в къщата е тъчала платове за дрехи, черги и постелки. Днес се докосваме до магията на тъкането в една от работилничките, където и до днес е жива традицията в занаятчийското ателие за тъкане. Тъкането в Златоград е предимно с вълна, която е предварително изпредена и боядисана. Колкото е по-шарена чергата, толкова повече време отнема изтъкаването й.

Красотата и спокойствието на Родопите винаги ме зарежда с много положително емоции. Всяко кътче, което откривам си заслужава да бъде видяно и да бъде разказано за него. Уникалният дух на родопчаните и красотата на природата са съхранили една обстановка, която откривам само тук, но ме кара да се връщам отново и отново! Нямам търпение да е лято и отново да пътувам из любимата ми Родопа планина! Ако и вие я обичате вижте другите ми две статии, в които разказвам за интересните места, които сме посетили - Магията на Източни Родопи и За магията на Родопите около Смолян- част 2.



Бъдете здрави и стойте у дома, за да пътуваме отново скоро!

Поздрави и усмивки,

Лили

Ако статията ви е харесала, споделете я, за да достигне до повече хора.