10 любими гледки от България за 2019г.

В края на годината реших да направя една кратка равносметка за красивите места, които посетихме тази година из България. В личен план годината за мен беше изпълнена с много пътешествия из познати и по-малко популярни кътчета у нас, повече от когато и да е било до сега. Изпращам годината доволна, че имах удоволствието да ги посетя и ви приканвам през новата 2020 година да пътешествате повече у нас, защото България е пълна с магични кътчета, които си заслужават да бъдат посетени.

1.       Жеравна

Жеравна, мястото, където откриваме чист въздух, красиви гледки и автентична българска кухня. Там, където можем да се отдадем на почивка, и в същото време да се потопим в традиционна възрожденска атмосфера.Жеравна е едно от най-любимите ми български селца! Разходката по малките калдъръмени улички, покрай дебелите зидове на оградите и красивите възрожденски къщи ни пренася в други времена.

Ако пък искаме да се потопим напълно в духа на Стара Жеравна няма как да пропуснем къщата музей Йордан Йовков, където писателят е написал разказите от цикъла „Старопланински легенди“. Минаваме покрай старата черква Свети Николай, старото класно училище и музея на Руси Чорбаджи, където виждаме старите занаяти, практикувани в миналото на Жеравна. Всяка разходка завършва в Димчовото кафене за ароматно и силно кафе, приготвено на пясък! Обядът и вечерята са винаги обилни и превкусни в някой ресторант в двора на стара къща.

Най-пъстра и жива е Жеравна през август, когато  хиляди българи в народни носии се събират в гората над селото за ежегодния Фестивал на фолклорната носия

2.       Язовир Копринка

Неделна разходка в началото на пролетта ни отведе до язовир Копринка, в сърцето на Розовата долина и в полите на Стара планина. Знаете ли, че под язовира лежат останките на Севтополис, древен тракийски град, който е основан от тракийския цар Севт III и се предполага, че е бил столица на Одриското царство.  Сред руйните на тракийския град са открити тракийски некрополи, където са погребани траки от висшите съсловия. Развалините на Севтополис са открити по време на строежа на язовира през далечната 1948 г., една част от тях са изследвани от археолози, но въпреки това се взима решение строителството на язовира да продължи и разкопките остават на дъното в долната част на язовир Копринка близо до гр. Казанлък.

Преди няколко години се говореше за мащабен проект, който да разкрие останките и да ги направи достъпни за посещения чрез изкуствен остров. Мащабна и много скъпа идея, която би разкрила поредното тракийско бижу в района, който не случайно е наречен Долината на тракийските царе. Какво ли се е случило с този проект? Най-вероятно все още е останал просто идея.

Отвъд любопитната история на древния град, който лежи под водите на Копринка, язовирът е любимо място за разходка. От стената му се открива красива гледка към върховете на Стара планина, а при ясно време лесно ще различим връх Ботев, паментика на Бузлуджа и храм-паметник Шипка. На тръгване хапваме вкусна пъстърва в един от ресторантите край стената. Защото хубавата храна и хубавата гледка вървят ръка за ръка за пълно удоволствие и наслада!

3.       Силистар

Силистар – синият рай! Силистар си остава от малкото непокътнати заливи по нашето Черноморие, с тихо и спокойно море и чиста кристална вода, затова няма как да не го спомена в любимите места за 2019г.

Интересна е историята около името “Силистар“. Плажът е известен още с името "Плажът на пиратите". Предполага се, че в древността Силистар и съседния залив Листи са били свърталища на разбойници и пирати. Името Силистар идва от гръцка дума "сюнлистарео" -  "място, съседно на разбойническото". Както знаете тази част от България е била територия, за която през вековете са воювали българи, гърци и турци, така че най-вероятно мястото наистина е било посещавано често от морски разбойници.

Силистар е един от най-красивите заливи по родното ни Черноморие. Мястото е доста по-рядко посещавано, защото е последният плаж преди турската граница. Дълбок залив с тиха, спокойна и ярко синя вода! Радвам се, че това лято преоткрихме Силистар и съм сигурна, че другото лято отново ще го включим в пътешествията по родното ни Черноморие.

4.       Екопътека Златна Панега

През един есенен ден посетихме екопътека Златна Панега, която беше окъпана в златни есенни листа. Прекрасна гледка, която ще помня винаги!

Екопътека е много приятна за лека и разтоварваща разходка сред чист въздух! Пътеката лъкатуши между двата бряга на река Златна Панега, която минаваме неколкократно по малки дървени мостчета. Цветът на водата е много специфично синьо, което на моменти напомня на цвета на водата на Крушунските водопади. В последствие научих, че това се дължи на разтворения калциев карбонат във водите на реката.

Самата река извира от един от най-големите карстови извори-Глава Панега, който е бил свързван с  окултни вярвания в миналото. Хората, живели по тези земи вярвали, че в реката е съхранена силата на Панацея – дъщерята на древногръцкия бог- лечител Асклепий. Именно за това те търсели лек от водата, като се потапяли в нея или отпивали с надеждата да се излекуват от болестите си. Траките също вярвали в лечебните сили на водите на извора и изградили древно светилище на Асклепий (Ескулап). И до днес има хора, които идват тук на Гергьовден и Спасовден, водени от надеждата за лек и изцеление.

Съвсем наблизо се намира и живописната пещера Проходна, наричана още Очите на Бога. Двете места могат да се посетят за един ден, а разходката до тях е повече от зареждаща!

5.       Екопътека Каньона на водопадите

Едно от най-красивите кътчета на Родопите за мен е каньона на водопадите край Смолян. Красив през пролетта, лятото и златната есен, определено си заслужава да се види през различните сезони в различните нюанси на зелено, жълто и златно.

На прага на есента се запътихме по екопътеката за една лежерна есенна разходка ту от единия, ту  от другия бряг на река Еленска през множество дървени мостчета и каскада от над 40 уникални водопади и вирове, образувани по течението на реката. Самата екопътeка е изградена на територията на резерват Сосковче, богат на флора и фауна, малко известен, но за сметка на това много посещаван през последните няколко години.

Пътеката обрисува кръг, като започва с малки вирчета и каскади, а нагоре ни очакват все по-големи и красиви водопади. Най-възхитителен е най-високият водопад Орфей. Водопадът носи името на митичния герой Орфей, защото водните притоци падат линеарно, напомняйки на струните на лира, с каквато винаги е бил изобразяван митичния певец Орфей. От тук пътеката продължава по леко стръмни стълби и ни очакват няколко панорамни площадки с невероятни гледки към красивите Родопи. Повече за приключението ни по екопътека можете да разгледате тук.

6.       Рожен

Една от най-ярките емоции на лятото беше съборът на Роженските поляни. Цветовете на Рожен! Цветовете на България! Рожен приятно ме изненада с улица на занаятите, възстановки на стари български традиции, хиляди българи в носии, множество дюкянчета с български занаяти, традиционни храни, а от всякъде се носи писък на гайда... Въпреки противоречивите мнения за последните няколко събора, последният събор тази година беше точно така, както трябва да бъде! Истински събор на българското!

Българи от всички краища на страната се събират на Роженските поляни, за да възродят старата над стогодишна традиция на Родопите. Първият събор на същото място се е провел през далечната 1898г., когато по онова време границата на България и Османската империя минавала точно през връх Рожен. Околните български села останали разделени от определената граница. Съборът започнал да се организира като родови срещи на разделените села Момчиловци, Соколовци и Проглед, където роднини и приятели се срещали под съпровода на родопската гайда. И днес традицията с родопската гайда е спазена на Роженските поляни. На всеки събор 100 каба гайди огласят Родопите и карат сърцата да туптят силно!

7.       Трявна

Трявна ни пренася в една приказка от епохата на Възраждането по запазените автентични калдъръмени улички. Започваме разходката в града от Часовниковата кула, най-известната забележителност на Трявна, символ и ориентир във всяка разходка из Трявна. Построена през далечната 1814 г., тя е запазила и до днес автентичния си вид. Минаваме по Гърбавия мост и  тръгваме по улицата на занаятите.  По нея може да надникнем в работилницата за цървули, дюкяните, в които се правят дърворезби, керамика, иконопис и ръчни бижута от злато и сребро. В занаятчийските ателиета наблюдавахме автентичните технологии, по които са работили майсторите преди повече от век.

Не пропускаме да посетим най-интересните забележителности в града. Започваме със Старото школо на площад дядо Никола. Именно в Трявна е едно от първите български светски училища, построено през 1839 г, в мрачните времена на османското иго. Даскаловата къща и майсторския облог остават в историята на Трявна и талантливите тревненски майстори с красивите им дърворезби. Посещението в къщата музей „Славейкови“ е една своеобразна разходка из историята на рода Славейкови. Едно от най-значимите и дейни семейства, допринесли за литературата, науката, културата и политиката у нас. Освен обиколка из къщата, уредничката на музея разказва на кратко за Петко Славейков и историята на семейството във Трявна, за която можете да прочетете в статията По калдаръмените улички на Трявна.

8.       Мегалитът Бузовград

Често наричат Мегалитът над Бузовград българския Стоухейдж! Чудновата скулптура от камъни най-вероятно е  подредени от човешка ръка много отдавна, археолозите го датират като 1800-1600 Пр.Хр. Предполага, че светилището е дело на населението обитавало тези земи преди траките, а самите траки, са го „наследили“ в последствие, вписали и използвали в техните ритуали. Те са го използвали като за календар за измерване на годишните времена, космическа обсерватория, както и за съобщителна станция със съседните върхове – Шипка, Триглав, Трън.

Най-яркото свидетелство за вярванията на траките е специалната подредба на камъните, защото слънчевите лъчи преминават през процепа на Мегалитът и се отразяват в отсрещната скала точно в деня на Лятното слънцестоене на 21 юни. Така древните траки определяли кой е най-дългият ден в годината, а оттам и продължителността на астрономическата година и сезоните.

Археолозите предполагат, че Мегалитът е врата към отвъдното, бележеща прехода от нашия свят към отвъдния. Според вярванията на траките изгревът на слънцето символизира раждането и началото на живота, а залезът – символ на смъртта и света на мъртвите.

Пътеката за Мегалитът започва от село Бузовград. Кратък преход в гората за около 40 минути по утъпкана горска пътека и се озоваваме пред Мегалитът, от където се открива невероятна гледка към Долината на тракийските царе, връх Триглав, билото на Стара планина, град Казанлък, язовир Копринка и дори паметника на Шипка и на Бузлуджа.

9.        Паметникът на свободата - Шипка

Едва ли има българин, който поне веднъж не е бил на паметника Шипка! Паметникът на свободата е най-известният, най-обичан и посещаван у нас. Уникалната комбинация от заобикалящата го красива природа преплетена с духа на важните исторически събития от българската ни история. Някогашното бойно поле днес е музей на открито, увековечаващ подвига на падналите за свободата на България.

Обиколката в самия паметник припомня славната история на боевете при връх Шипка и Руско-турската освободителна война, а от последния етаж на монумента се разкрива красива панорамна гледка към околните върхове.

DSC_1107.jpg

В подножието на върха е красивата църква, посветена на героите от Руско-турска война. Храм-паметник „Рождество Христово“, чиито златни купета блестят от далеч, е един прекрасен шедьовър на църковното изкуство. Разходката продължава по асфалтовия път, който свързва връх Шипка със съседния връх Хаджи Димитър, където се извисява паметникът Бузлуджа. Разстоянието между двата върха е малко повече от 5 км, а по пътя рядко минават коли, затова пък е приятен маршрут и чудесна идея за еднодневна разходка в района на Шипка.

10.   7-те Рилски езера през зимата

Рилските езера са магично място през цялата година! Но зимната им красота ме оставя без дъх!

Нашето приключение започва на лифта от Паничище, който ни отвежда само за 10-15 минути до хижа Рилски езера, по това време на годината тя е единствената функционираща. На горната станция всичко вече е покрито със сняг и пред нас се открива гледка към снежните върхове. Въпреки че през април пролетта вече е започнала, в планината все още всичко е снежно и бяло. Настаняваме се в хижата, оставяме тежките планинарски раници, подготвяме се с добри планински зимни обувки, хващаме щеките и без да губим време тръгваме по планувания маршрут. Целта ни е да се качим до 7-мото езеро и да се върнем преди да се смрачило.  Гледката от Езерния връх е наистина обаятелна и пленяваща. Късче от Рая, намиращо се в България!

Хармонията и баланса, които ме изпълват от всяко посещение, ме зареждат дълго време след това. Тук е мястото, където човек да се отърве от стреса и да възвърне връзката си с природата.  А това, скъпи приятели, се получава много лесно след величествената красота на Рилските езера.

Често мечтаем за екзотични и далечни дестинации, но истината е, че около нас е пълно с вълшебни места, които носят дух и магия. Места, които носят история и кътчета неповторима природа! Места, до които можем да отидем само за уикенда, но ще ни заредят с много положителни емоции за дълго. Места с неповторима красота, само на няколко крачки (или няколко часа път)!

Пожелавам Ви светли и топли празници, споделени с любимите Ви хора!

Поздрави и усмивки,

Лили