Днес ще ви отведа на пътешествие в сърцето на Стара планина, едно кратко уикенд пътуване, изпълнено с много и различни спирки. Запътили сме се към Трявна, но в списъка ни очакват още Дряновски манастир, Боженци, Етъра и разбира се Шипка! А преди да се приберем обратно вкъщи, ще спрем за малко на язовир Копринка за един незабравим залез от язовирната стена. Да тръгваме!

Дряновски манастир

Първата спирка от нашето пътешествие е Дряновският манастир. Той е разположен в подножието на старопланинското плато “Стражата”. Историята разказва, че манастирът е построен от възстаналите търновски боляри – братята Асен и Петър. През вековете манастирът е бил опожаряван и построяван отново, но остава един от най-важните духовни и културни центрове в централна България и до днес. Времето е доста мрачно и студено, но въпреки това гледките към манастира и скалното плато са спиращи дъха!

Манастирът има важна роля по време на подготовката за Априлското възстание, а в него често тайно са пребивавали Васил Левски и Георги Измирлиев. След самото възстание манастирът е за пореден път разрушен. Години по-късно при възстановяването му близо до него е построен мавзолей с параклис и костохранилище в памет на героите, загинали в освободителните борби.

Съвсем близо до Дряновския манастир се намира и красивата пещера Бачо Киро. Макар при това пътешествие да не успяхме да я посетим, защото не искахме да оставяме Чарли отвън, наистина ви я препоръчвам. Като малка това беше първата пещера, която посетих, и още си спомням колко бях впечатлена от красивите форми и разнообразните образувания на пещера Бачо Киро.

Етъра

Етъра е уникален Етнографски музей на открито, който съхранява бита, културата и традиции на Габровския край и ги показва по достъпен и нагледен начин на следващите поколения. Точно за това обичам да се отбиваме там, винаги когато сме наблизо.

Чаршията със занаятите винаги е любимата ми част от посещението! Къщите на чаршията са образец за типична балканска архитектура- на първият етаж се намира занаятчийската работилница, а на втория е жилищната част от сградата, където е живеело занаятчийското семейство. Надникнах във всяка от къщите, където се показва нагледно традиционен български занаят – бакърджийство, иконопис, сарачество, хлопкарство, шекерджийство, куюмджийство, тъкачество, грънчарство, дърворезбарство.

Водното колело е емблемата на Етъра не случайно. Именно тук има богата колекция, представяща техники за работа с вода и овладяването на водната сила. На първото ниво има точило, тепавица, воденица-караджейка, валявица и струг за гаванки, а на второто гайтанджийска одая, воденица-долапкиня, струг за бъклици, бичкиджийница и валявица. Повечето от вас, сигурно дори и не са чували тези съоръжения, а значението им е било от огромно за живота и бита на нашите прадеди. Повече за Етъра прочетете в статията ми “Разходка в Етъра“.

Трявна

Обичам да посещаваме Трявна заради богатата история на града и любимия аромат на кафе на пясък. Трявна ни предлага една разходка в епохата на Възраждането по запазените автентични калдъръмени улички.

Часовниковата кула е може би най-известната забележителност на града, символ и ориентир във всяка разходка из Трявна. Построена през далечната 1814 г., кулата е запазила и до днес автентичния си вид. Век и половина по-късно към часовниковия механизъм е добавен магнетофон, благодарение на който всяка вечер точно в 22:00 часа зазвучава песента „Неразделни“ по текст на Пенчо Славейков.

И като споменах Пенчо Славейков, не мога да пропусна фактът, че историята на града е дълбоко белязана от баща и син Славейкови. Петко Славейков идва в града като млад учител в Старото школо, които едно от първите български светски училища, построено в мрачните времена на османското иго. Няколко години по-късно се жени за Ирина Райкова от Райковия род. Бащата на Ирина им подарява малката къща, която днес е известна като Славейковата къща в Трявна, където са родени всичките им 9 деца. Тук минава детството Пенчо Славейков. Къща-музей Славейкови е уникално място за посещение в града, където да се докоснете отблизо до предмети от бита на Славейкови, както и да научите повече за славната история на това семейство.

Другият емблeмaтичeн cимвoл нa Трявнa е Гърбавият мост, който заради кривата си форма местните хора започнали да го наричат Гърбавият мост, какъвто останал в историята и до днес. От Гърбавия мост продължаваме по пъстрата улица на занаятите, където оставаме пленени от работилницата за цървули, дюкяните, в които се правят дърворезби, керамика, иконопис и ръчни бижута от злато и сребро. В занаятчийските ателиета наблюдавахме автентичните технологии, по които са работили майсторите преди повече от век. Цялата разходка в Трявна вижте тук: По калдъръмените улички на Трявна.

Боженци

Само на 15 км източно от Трявна се намира китното селце Боженци. Днес хиляди хора посещават Боженци целогодишно заради характерния Възрожденски архитектурен стил. Селцето е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 г. и до днес е запазено в автентичен вид заради забраната за строеж на сгради в модерен архитектурен стил и всички нови къщи се строят в типичния възрожденски стил.

Всичките над 100 къщи в селото са в традиционна Възрожденска архитектура. Повечето къщи са на два етажа, като в миналото първия етаж е бил търговски, където най-често е била майсторската работилница или търговския дюкян, а вторият етаж е жилищният, където е живеело семейството. Къщите са с характерен стил с каменен първи етаж, издаден дървен чардак на втория, каменни плочи на покрива и красиви тавани с дърворезби, създадени от известните тревненски майстори в района.

Калдъръмените улички и дървените къщи пренасят в една стари български времена и винаги, когато сме на такива дестинации избираме да похапнем традиционни български ястия и десерти. Не само мястото предполага, а и съм сигурна, че ресторантите винаги се опитват да покажат традиционната кухня на района с всичките й специфики. Спираме се на гювечета, боб чорба, тиквички, домашни картофки и вкусни пърленки, приготвени на пещ.

Прекрасно място, където да минем дори само за един вкусен обяд на връщане от Трявна! Повече снимки вижте в статията “Боженци - разходка в миналото“.

Паметникът на свободата

Някогашното бойно поле за освобождение на България днес е превърнато в музей на открито. Мястото разказва за историческите събития, свързани с отбраната на Шипченския проход по време на Руско-турската война. Над централния вход виждаме символа на България - бронзов лъв, а на останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, които ни напомнят за подвига на българските опълченци.

Приземният етаж на паметника е костницата. Четири мраморни лъва пазят каменния съркофаг, съхраняващ мощите на българските опълченци. Качвайки се на по-горните седем етажа, откриваме експозиция, разказваща за смелите подвизи на българските и руски четници. Няма как да останем равнодушни пред изложеното копие на Самарското знаме – първото бойно знаме на Българското опълчение.

Връх Шипка и Паметникът на свободата са любимо място, което не пропускаме, когато сме наблизо. Освен изключително важно място за българската история, Шипка е невероятно красиво!

Руската църква

Красивата църква "Рождество Христово" е построена по инициатива на руския дипломат граф Игнатиев и майката на генерал Скобелев – Олга Скобелева. Построена в стила на руските църкви от 17 век и с даренния на руския народ, а от българска страна е предоставена безвъзмездно земята, където да се извърши строежа.

Златните кубета са истински архитектурен шедьовър и символ на църквата, а камбаните са отлети от около 30-те тона отстреляни оръдейни гилзи, събрани в района на битките на Шипка.

Бузлуджа

Бузлуджа е една от местата, на които едновременно обичам да ходя, заради красивите залези, които се виждат от върна, но в същото време ме изпълва с тъга и разочарование. Едва ли има човек, който не е чувал за историята на това място.

От величието му няма и следа, паметникът стърчи оглозган и забравен. Чинията, която някога е била най-голямата концертна зала, създадена по идеята на древноримския пантеон, Днес купулът е полуразрушен, а от величествената мозайка по тавана са останали само бледи следи. А на 70 метра, на върха е блестяло символа на Комунизма. Двете аленочервени звезди били изработени от рубинено стъкло. С края на Тодор Живков, започва и краят на паметникът на Бузлуджа.

Върхът, на който е построен паметникът, се казва Хаджи Димитър. Именно тук през 1868г. се сражава четата на Хаджи Димитър турските войски.

язовир Копринка

Нашата разходка е към своя край и последната спирка ни отведе до язовир Копринка, в сърцето на Розовата долина и в полите на Стара планина. Знаете ли, че под язовира лежат останките на Севтополис, древен тракийски град, който е основан от тракийския цар Севт III и се предполага, че е бил столица на Одриското царство. Сред руйните на тракийския град са открити тракийски некрополи, където са погребвани траки от висшите съсловия. Развалините на Севтополис са открити по време на строежа на язовира през далечната 1948 г., една част от тях са изследвани от археолози, но въпреки това се взима решение строителството на язовира да продължи и разкопките остават на дъното в долната част на язовир Копринка близо до гр. Казанлък.

Преди няколко години се говореше за мащабен проект, който да разкрие останките и да ги направи достъпни за посещения чрез изкуствен остров. Мащабна и много скъпа идея, която би разкрила поредното тракийско бижу в района, който не случайно е наречен Долината на тракийските царе. Какво ли се е случило с този проект? Най-вероятно все още е останал просто идея.

Отвъд любопитната история на древния град, който лежи под водите на Копринка, язовирът е любимо място за разходка. От стената му се открива красива гледка към върховете на Стара планина, а при ясно време лесно ще различим връх Ботев и дори паментикът на Бузлуджа и храм-паметник Шипка.

Поздрави и усмивки,

Лили

Ако статията ви е харесала, споделете я, за да достигне до повече хора.