Lilyana Uzunova

View Original

Магията на Родопите около Смолян - част 2

Родопите са магия, дух, история и традиции. Те са любов към корените и преклонение към природата. За Родопите казват, че е планината с душа. Едва ли има човек, който е посетил тази приказна планина и не е усетил нейната магия.

В предната статия за Магията на Източни Родопи ви разказах за любимите места в източната част на планината, а днес продължавам с други много любими кътчета около Смолян.

Кръстова гора и Параклисът „Възнесение Господне” в с.Борово

По пътя за Кръстова гора минаваме през последното село по пътя- Борово, а само няколко завоя след него, сякаш кацнал на един хълм, се намира параклисът  „Възнесение Господне”. Построен едва през 2006г. с дарителски средства за мен параклисът е символ на вярата и връзката с Бога на местните хора. Поспрете се за малко до параклиса и запалете свещ преди да продължите към Кръстова гора.

Кръстова гора е местност близо до Кръстов връх, от който носи името си. Християнският манастирски комплекс или българската Света гора, както често го наричат, е място, където вярата събира хиляди българи. Манастирският комплекс включва църквата „Покров на Пресвета Богородица”, монашеска сграда, дванадесет параклиса, девет, от които са разположени стъпаловидно и водят към връх Кръста с разпятието, както и една стара и малка стара и опушена църква “Света Троица”, в която обаче непременно се отбийте.

За първи път дойдох тук като малко дете преди много години. Спомням си как пътя беше стръмен и разбит, а множеството параклиси още не бяха достроени. Ясно си спомням и историята, която ми разказаха за легендата на кръста на Кръстова гора. На същото място е съществувал манастир, в който имало позлатен кръст и частица от Христовия кръст. Манастирът обаче бил разрушен преди векове от османските набези, но будните монаси успели да заровят кръста, за да го опазят от турците.  Така след много години един човек открил кръста, разряза на три части. Той и до днес може да бъде видян в старата църква. Именно там в малката стара църка атмосферата е най-автентична и задушевна. Не пропускайте да запалите свещичка там и да се докоснете до тази светиня.

Белинташ

Платото на Белинташ представлява обла вулканична  скала с дължина около 800 метра и ширина 20-40 метра в различните части. С малко повече въображение ще видите издялана глава на източния склон в самото начало на Белинташ.  Някои твърдят, че това е  Главата на бог Сабазий, главния тракийски бог. На мен ми напомня на египетския сфинкс. Но съмнение няма, че главата е дело на човешка ръка, а не само игра на природата.

Гледката от платото е невероятна – 360 градусова панорама в сърцето на Родопите. Чувството е сякаш се намираме на върха на света, още малко остава да се пресегнем и ще докоснем небето.  Ако се загледате в отсрещните върхове, можете да видите другите две интересни и много посещавани места в района - Караджов камък и Кръстова гора. Белинташ заедно с тракийското светилище Караджов камък и Кръстова гора оформят енергиен триъгълник от три древни светилища. Интересно е, че зоркото око на по-наблюдателните може да види от всяко едно място останалите две. И трите места са били важни тракийски култови центрове преди  много години и до днес много хора вярват, че тези места пазят силна енергия.  Други вярват, че триъгълникът същност е четириъгълник, а четвъртият елемент е друго  древно светилище в района, наречено Юрта в едноименната местност.

Днес стотици хора всеки уикенд идват, за да усетят магията и енергията на Белинташ. Митове или не, всеки намира спокойствие и енергия, която да го откъсне и презареди от забързания градски живот.

Вижте интересната история за откриването на Белиташ в блога, посветен на това тракийско светилище тук.

Асеновата крепост 

От малка Асеновата крепост е любима спирка за мен по пътя към Смолян. Разположена върху отвесни скали, тя съществувала още от времето на  траките, служела е като гранична кула с Византийската империя. Превземана е от кръстоносците по време на Кръстоносния поход и повече от година е била под владение на белгийския рицар Рене дьо Три.

По-късно е била преустроена от цар Иван Асен II по свидетелства от издълбан надпис в скалите и затова носи негово име. Окончателно е разрушена от османските войски и спира да функционира по време на турското робство. Днес  могат да се видят останките от основите на крепостта, а на върха се извисява християнски храм - църквата „Света Богородица Петричка“.

Бачковски манастир

Бачковският манастир „Успение Богородично“ е вторият по големина в България, един от най-старите и най-значими храмове у нас. Още от дете си спомням, че идвайки към Родопите, винаги спирахме тук, за да запалим свещ. В манастира се пази чудодейна икона на Св.Богородица, която кара много вярващи да се събират на големите християнски празници. Иконата е с неизвестен произход, но една от легендите гласи, при превземането и ограбването на манастира от османските нашествия, монасите успяват да укрият иконата в гората. Дълги години по-късно братче и сестриче намерили иконата, която проблясвала заради сребърния икон. Това се случило на втория ден на Великден, иконата била тържествено пренесена обратно в манастира. Така и до ден днешен е традиция иконата да бъде изнесена с литийно шествие на втория ден на Великден до местността Клувията, където била открита.

Според друга легенда манастирът е основан в началото на XI век от грузинеца Григорий Бакуриани, който е бил доместник на западните войски на византийския император Алексий I Комнин. В началото манастира е бил център на грузинското монашество и запазва грузинския си характер чак до края на XII век, когато става българска обител. Произходът на чудотворната икона Света Богородица най-вероятно също е грузински и е пренесена от монасите от друг храм, посветен на Света Богородица.

Бачковският манастир се състои от основен храм и два по-малки, в които могат да се видят запазени стенописи от майстора Захари Зограф. А иконостасът на централния храм „Успение на Пресвета Богородица“е един най-ранните дърворезбени иконостаси по българските земи, датиран от началото на XVII в.

 Кулата Снежанка

Величествена гледка към върховете на Родопа планина, та чак до Бяло море! Момчетата на кулата казват, че при ясно време може да се види границата с Гърция и дори Бяло море. Ех, може би винаги съм посещавала кулата при облачно време, защото така и не успях да го видя, но гледката определено си заслужава. Качваме се в малък и бавен асансьор до върха на кулата, момчето, което ни съпровожда ни разказва на кратко за кулата. Тъй като кулата е най-голямата антена и радио и телевизионна кула в района на Смолян и тази част от Родопите, влизането и изкачване се случва само с придружител от екипа.

Кулата е построена през 1979 г. и тази година се навършват 40 години от построяването. Височината й 100 м. се равнява с 45 етажен блок. През лятото разходката до нея е лека и приятна, а ако сте скиори можете да минете покрай нея, докато сте ни пистите на Пампорово.

Екопътека скалата Невястата  и Смолянските езера

Погледната от долу, скалата Невястата изглежда огромна, стръмна и непристъпна. Но от другата страна, сред зелена гора се вие приятна и лека екопътека, леснодостъпна почти до самия си край.

Името на скалата идва от местна легенда за млада и красива девойка, любима на един от четниците. Тяхната любов обаче се оказала невъзможна и трагична почти като в „Ромео  и Жулиета“, защото османския управник също се влюбил в красивата мома и убил нейния любим, за да  я спечели. От мъка младата невяста се хвърлила от скалата. Тази местна легенда е прекрасно предадена в танцовия спектакъл „Невястата“ на ансамбъл Родопа, който бих препоръчала на всеки да гледа.

В подножието на скалата Невястата се намира едно от Смолянските езера – Рибката. Чудесно място да се насладите на огледалната гледка на Скалата и езерото и да похапнете прясна и вкусна риба или пък родопски пататник.

Смолянските езера са разположени по цялата долина на река Черна. Преди години техният брой е бил над двадесет, а сега са останали само седем.  Можете да се разходите и по екопътека Трите Смолянски езера, която обикаля трите най-горни езера, намиращи се под връх Снежанка.

Как да стигнете до началото на екопътека Невястата: началото на екопътеката се намира по средата на главния път Пампорово- Смолян.

Каньонът на водопадите

Посещението на каньона на водопадите около Смолян представлява приятна разходка из гора покрай течението на река Еленска. Реката няколко пъти се прескача по дървени мостчета. В началото на екопътеката има туристически информационен център, който лесно ще видите, защото се помещава в  къща в типична родопска архитектура. Там могат да ви упътят, както и да ви разкажат за растителните и животинските видове в района.

По протежението на реката има 46 водопада. Първите няколко са малки и полегати, но сякаш се нижат един след друг, от там идва и името им „Каскадите“. Най-живописен и голям е последния водопад „Орфей“, наречен на легендарния тракийски певец.

Най-доброто време за посещение е лятото, когато реката е пълноводна и  можете да се насладите на водопадите в пълната им прелест.

Как да снигнете до там: Тръгнете по основния път Пловдив-Асеновград- Смолян, търсете отбивката за с. Мугла и табела „Резерват Сосковчето“.

село Левочево

Само на 6 км от Смолян и почти толкова от Пампорово се намира може би най-специалното място за мен в Родопите- Левочево. Родното село на моята баба Лили. Макар повечето от вас най-вероятно не са го чували, селото носи своя чар и е перфектно място за почивка.

Камбанарията на църквата ”Св. Св. Петър и Павел” е първото нещо, което ще забележите. В селото и в района около него има множество параклиси, посветени на различни светии. Най-старият параклис „Св. Богородица“ , който се намира в центъра на селото е построен през далечната 1666 г. и наскоро реновиран.

Селото е родното място и на Надежда Хвойнева, космическия глас на народната родопска песен. Тук родопската песен и звука на каба гайдата са дългогодишна традиция и до днес. Всяка година местните хора, роднини и приятели се събират в село Левочево, за да отбележат Илинден с тридневен събор.

Ако все пак съм ви заинтригувала да го посетите, потърсете някоя от къщите за гости в селото или вилния комплекс над селото. Освен че ще се насладите на автентична родопска атмосфера, ще ви посрещнат с папатник и родопска баница - клин. Можете да посетите и конната база, която предлага езда в гората.

Роженската обсерватория

Най-голямата обсерватория на Балканския полуостров се намира на вр. Св. Дух,  в подножието на Рожен. Въпреки че е най-голямата обсерватория въобще в този район на Югоизточна Европа, Роженската обсерватория многократно беше заплашена от затваряне поради липса на средства.

Обсерваторията е оборудвана с 4 телескопа и освен с изследователска и научна дейност се занимава още с детски школи по астрономия, любителски наблюдения и туристически посещения.

Ако сте отседнали някъде в района, ви препоръчвам да направите нощно наблюдение в обсерваторията. Необходимо е да направите предварителна резервация 2-3 дни и да сте поне група от 4-5 души. Гледката е невероятна! Пред очите ни се разкриха хиляди звезди, а астрономът, който ни посрещна ни пренесе на нощното небе с разказите за различните съзвездия.

Как да стигнете до там: Ако пътувате от Пампорово, тръгнете в Посока Чепеларе и се отклонете от главия път на голямото кръстовище до с.Проглед в посока прохода Рожен.  Ако пътувате от Смолян поемете към прохода Рожен, ще подминете селата Бостина и Соколовци и ще излезнете на самия връх на прохода Рожен.

Рожен и Събора на народното творчество

С над сто годишна история, започнал като традиционни родови срещи, съборът в Рожен през следващото столетие се развива като най-големия национален фолклорен събор. Съборът представя народната музика, обичаи, традиции, фолклор, танци и носии на хора от цяла България.

И тази година хора от всички краища на страната и света се събраха на роженските поляни под едноименния връх Рожен, за да запалят искрата на българското, да припомнят българските традиции и обичаи и да се насладят на родопската гайда.  Въпреки множеството спекулации и разочарования през предходните няколко издания, това лято съборът на народното творчество в Рожен събра над 250 хиляди души на роженските поляни.

Специално изградено Етно селище представи възстановки на стаи от различни етнографски области на страната, включително  как са изглеждали къщите на банатските и бесарабските българи. В Етно селището ни посрещаха усмихнати българи в носии, които даваха уроци по гайда, хора и народни песни, български традиционни занаяти като грънчарство, предене, тъкане, както и как да си направим вкусна точена баница.

Съборът се организира през няколко години в края на юли около празника Илинден. Потопете се в автентичната родопска атмосфера и се насладете на родопската гайда и гласа на голямата Валя Балканска.

Вижте повече снимки от тазгодишното издание:

Поздрави и усмивки,

Лили

Ако статията ви е харесала, споделете я, за да достигне до повече хора.

See this Instagram gallery in the original post