Мъглижкият водопад - скритата красота в Стара планина

Днес ще ви разкажа за една разходка преди няколко месеца, която ни отведе до един малко известен водопад - Голям Мъглижки Скок.

Мъглиж

Вече съм ви разказвала веднъж в блога за Мъглиж, малко градче в подножието на Стара планина и Казанлъшката котловина на около час път от Стара Загора и Казанлън. При предишната ни разходка се изкачихме до защитена местност Винишки камък и посетихме Мъглижкия манастир. Винишкият камък се намира на около час разходка над манастира, ако сте пропуснали, можете да прочетете ТУК. Наблизо до Мъглиж можете да посетите Потопената църква край язовир Жребчево или да съчетаете, ако сте в Стара Загора.

Пътеката към водопада

Маршрутът към водопада започва от местността Барите, малко след като подминете пътят от гр. Мъглиж в посока с.Селце. Отбиваме колата по малко нанадолнище в страни от пътя и тръгваме по немаркирана, но добре отъпкана пътека. След няколкостотин метра преминаваме стар мост и тръгваме от лявата страна по поречието на Мъглижката река. Барите и Мъглижката река са любимо място за разходка и пикник на местните хора, но липсата на екопътека и инфраструктура с мостчета е причината водопадът да не е популярна дестинация.

Разходка по реката и Малкият скок

Реката е оформила дълбока долина - красивата Мъглижка клисура с живописни планински зъбери, надвиснали над нас. Малко по-нататък по пътеката стигаме и до Малкия скок – първия мини водопад от днешното ни приключение. По-нататък ни очакваха още много от красивите малки падове по течението на реката.

В един момент пътеката се губи и стигнахме до участък с морени от лявата страна на реката. Да, морени в Стара планина! За да продължим по нататък, трябваше да вървим по тях, което малко затрудни Чарли и Дейзи, но с малко помощ геройски преминахме тази част от маршрута.

Пресичахме реката на няколко пъти и въпреки че няма ясни означения, си личи с просто око, че пътеката свършва и продължава на отсрещния бряг. Самата река не е дълбока, на места стига най-много до коленете, но част от компанията успява да премине до отсрещния бряг по камъните в реката, докато аз, въоръжена с водни обувки, и кучетата смело джапахме през реката. Прекосяването на прохладната вода е много приятно и разхлаждащо особено в горещ летен ден!

Имайте едно наум, че камъните на дъното на реката са хлъзгави, по-добре използвайте аква обувки, за да не се подхлъзнете или порежете.

Мъглижкият водопад – Голям Мъглижки скок

След близо два часа вървене и пресичане на реката над 10 пъти, виждаме между скалите част от Големия скок. Мъглижката клисура се стеснява все повече и сякаш скалите са надвиснали над нас. За да достигнем в подножието на водопада, следва последно пресичане на реката ( е, поне в тази посока). Но когато  го виждам Мъглижкия водопад, разбирам, че пътят си е заслужавал!

Височина на водния пад е само около 15 м, но въпреки горещия летен ден, Големият скок е пълноводен и много внушителен! Въпреки своите предизвикателни моменти по пътя, водопадът ни остави без думи!

Кога да НЕ ходим

Водопадът е чудесна идея за горещите летни дни или за първите дни на есента, но не ви препоръчвам да идвате през пролетта, защото реката е пълноводна тогава. Ние дойдохме през април, когато успяхме да стигнем само до Малкия скок и си направихме малък пикник. Но без водни обувки, трябваше да се върнем, защото водата беше доста студена, а реката по-дълбока на места.

Няколко месеца по-късно, в разгара на августските горещини, маршрутът до Големия скок се оказа чудесна идея! Върнахме се подготвени с водни обувки, а водата беше топла и разхлаждаше през горещия ден. Допълнително голяма част от пътеката преминава в гората и се радвахме на приятна и прохладна сянка!

 Поздрави и усмивки,

Лили