Колко необятни са Родопите и как все откривам нови! Все откривам нови магични места, в които оставям сърцето си. Лещен и Ковачевица са едни от онези дестинации, които отдавна се каним да посетим и да отседнем в някоя от старинните къщи.

Снежна приказка за добре дошли в Лещен

Последен завой по лъкатушещия път и пред нас се разкрива гледката към склона, на който са накацали запазени старинните къщи на Лещен. Много от старите къщи (някои на повече от 150 години) в селото са реставрирани, а други са изцяло ново строителство, но е запазен автентичният архитектурен стил, характерен за района. Именно тази уникална атмосфера на мястото ни привлича.

Не можех и да си мечтая за по-добро посрещане в Лещен! Още не бяхме открили къде точно се намира къщата за гости, която бяхме наели, и във въздуха вече летяха първите снежинки. Лещен ни посрещна с лека снежна пелерина и зимна атмосфера, в която се влюбих!

Да се изгубиш по тесните улици

Само за два часа наваля пухкав сняг, който покри покривите на къщите и малките калдаръмени улици на родопското село. Беше време да излезем навън и да се изгубим из уличките, за да преоткрием Лещен. Разходка е без план и посока, но така е най-хубаво!

Глинената къща в село Лещен — Глинената къща в Лещен

Глинена къща, кацнала почти на върха на селото, прилича на къщата от анимационния филм Семейство Флинтстоун. Тя е една от известните забележителности в селото, въпреки че никак не е стара и автентична. Същност е къща за гости, която можете да наемете, но заради атрактивния си вид е интересна и различна.

Църквата Света Параскева в село Лещен — Храмът “Света Параскева”

Един от символите на Лещен е църквата „Света Параскева“, построена през 1836 година. Много ми се искаше да надникна вътре и да видя стенописите в църквата, но беше затворена. Обичам да си оставям по нещо, което да видя следващия път, за да се върна отново.

Кръчмата

В Лещен има една единствена кръчма, но заради ограниченията на пандемията и тя не работеше. Обичайно когато пътуваме, винаги се наслаждаваме на местната кухня, но този път се отбихме в местния магазин, запретнахме ръкави и се заехме с вечерята сами, но затова по-късно…

Новият параклис Света Неделя, който се строи в Лещен — Новият параклис

В долната част на селото е постоен нов параклис, посветен на „Света Неделя“. От малка табела на вратата разбрахме, че предстои да се изографиса, а местните хора събират пари за иконостас и икони. Всеки, който желае, може да дари в магазина на селото.

Билки от Родопите

Няма нищо по-хубаво от чай от набрани от планината билки. Районът около Лещен и Ковачевица е екологично чист, а селата са разположени на над 1000 метра надморска височина, далеч от големи градове и замърсяване. Ето защо много се зарадвах, когато видях, че в магазинчето в центъра на селото продават чай, набран около Лещен. Продавачката ни разказа коя билка каква е, а вие колко от тях можете да познаете от снимката?

Тръгнах си с цял букет от родопски чайове. Дива мента, която е изключително ароматна, риган, който е чудесен не само като чай, но и като подправка в кухнята, мащерка за студените зимни вечери и мурсалски чай - една от най-полeзните български билки със силното си тонизиращо, имуностимулиращо и успокояващо действие.

Взех си също сушени манатарки, с които нямам търпение да си направим вкусно ризото вкъщи, както и домашно сладко от горски малини за палачинки.

Вечеря и чаша вино пред камината

След разходката в снега си направихме горещ чай от дивата мента и се захванахме с приготвянето на вечерята.

За да превърнем атмосферата в къщата в романтичен ресторант не е необходимо много - вкусна домашно приготвена храна, чаша вино и хубава компания пред камината. За всяка хубава храна има подходящо вино. Вила Мелник ни предизвикаха да комбинираме вино от тяхната изба с вечерята. #комбинирайсвино

За уютна вечер пред камината избрахме мерло от серията Aplauz на Вила Мелник, реколта 2016, отлежало 18 месеца в български бъчви. Вино с рубинен цвят и с меки отблясъци в унисон с огъня от камината, която пък се оказа идеална, за да приготвим вечерята, която включваше барбекю на скара, за което се погрижиха момчетата, както и печени картофи, богато овкусени с ароматни подправки като розмарин и чубрица. Аз обаче не съм фен на месото, затова комбинирах това чудесно мерло със зрели сирена - камембер, овче сирене и пармезан. От магазина в селото си купихме също сирене и кашкавал „Лещен“, които се правят във ферма, разположена малко преди селото. Обичам да избираме местни храни и напитки! А вие комбинирате ли вкусната домашна вечеря с чаша подходящо бългаско вино?

Добро утро със спираща дъха гледка

На следващата сутрин още щом отворих очи, нямах търпение да изляза и да се насладя на гледката от двора. Направих си кафе и бързо навън, а красивият пейзаж ме остави безмълвна.

Лещен се намира в южните склонове на Западни Родопи, но от селото се разкрива красива панорамна гледка към Пирин планина. Предишният ден великолепният изглед към Пирин беше скрит сред облаци и мъгли, но днес от тях нямаше и помен. Времето беше ясно, над снежен Лещен грееше слънце и откриваше невероятната панорама пред очите ни.

Лещен ме очарова с автентичния си вид, със спокойствието и чистия въздух, с тишината, от която толкова се нуждаем понякога и гостоприемството и добротата на местните хора, които ни посрещат, оставят къщата отворена и камината запалена, защото просто вярват, че хората са добри.

Ковачевица

Изпихме кафето и се запътихме към Ковачевица, следващата точка от нашето малко уикенд приключение. Ковачевица се намира само на 10-тина километра от Лещен. Паркирахме колите в началото на селото, а от там по широката главна улица се вият малки улици нагоре и надолу между къщите, които сякаш са накацали по склона.

Интересна е легендата за името на селото, която ми разказа човекът в местния магазин за сувенири, когато се заговорихме колко красива е архитектурата на селото и къщите. В миналото местните хора се препитавали с дюлгерство и коване на желязо, от там идва и името на селото, запазило се през вековете.

Друго интересно поверие е свързано с двата рода, които се заселили и основали селото – единия от Търновско, а другият от Добърско. И до днес местните хора назовават две махали – болярската и арнаутската на двата рода, основали селото преди повече от два века.

Църквата в Ковачевица — Църквата “Свети Никола”

Църквата Свети Николадатира още от 1848г. и може да се определи като най-ценният паметник на духовността в района.

Греяно вино с мед

В центъра на селцето има приятно малко заведение, от където си взехме топли напитки – чай, а за онези от нас, които не шофират – греяно вино с мед.

Пазителят на село Ковачевица

Този голям приятел ни посрещна, разходи ни из лъкатушещите улички, а след това ни изпрати до колите. С цялата си разходка из Ковачевица напълно си заслужи някоя друга пържола за добре свършената работа като местен гид.

Родопската кухня

Родопската кухня ми е любима и много съжалявам, че не успяхме да се насладим на местни специалитети. За кръчма Братята съм срещала много позитивни отзиви и се надявам следващия път, когто се върнем в Ковачевица, да успеем да я посетим.

Специфичната архитектура на Ковачевските къщи

Разходката по тесните улички бързо ни потопи във вековната атмосфера.Заради уникалното си сградостроителство Ковачевица е обявена за архитектурен и исторически резерват. Въпреки че общия архитектурен стил може да се определи като Възрожденски,тези къщи са уникални и определено нямат аналог с никое друго място. Ковачевица е истински шедьовър на архитектурното изкуство на ковачевските дюлгери от минали времена.

Къщите в Ковачевица и Лещен са солидни и каменни, градени от масивни зидове с недялани камъни. Първият етаж е каменен, а вторият и третият са винаги красиво белосани и се издават с еркери над тесните кардаръмени улици. Някъде уличките са толкова тесни, че сякаш срещуположните къщи ще се докоснат. Характерна черта на къщите в Лещен и Ковачевица са отворените части на горния етаж, наречени „потон“ или иначе казано чардак, а покривите са настлани с прочутите ковачевски “тикли” вместо керемиди.

Жалко е, че с времето прекрасни места като Лещен и Ковачевица обезлюдяват, но посещавайки ги им вдъхваме нов живот. В старите запазени къщи грейват нови светлинки, пак се чува смях и детски глас, комините пушат, а ние се пренасяме в други чудни времена, за да преоткрием поне за малко Лещен, Ковачевица и себе си.

Поздрави и усмивки,

Лили